Прокурор

   Прокурор по своята същност представлява една от най-важните длъжности в областта на правото. Това е човекът, който се явява основен правен представител на обвинението и едновременно с това изпълнява функциите на служител на прокуратурата. Във всяко едно дело обвинението изиграва ролята на страна, която отговаря за презентирането на случай по криминално производство срещу човек, на когото са повдигнати обвинения в нарушаване на законите, често нуждаещ се от Български правни услуги. В страните, които възприемат изцяло състезателен наказателен процес, прокурорът има фигурата на своеобразен адвокат на цялата държава. Състезателният наказателен кодекс  има и още едно наименование, с което по всяка вероятност е по-добре познато на широката общественост. Това е англосаксонска правна система, която отдавна вече се е наложила в страната и в много други държави по целия свят. По принцип прокурорът винаги защитава интересите на обществото, като основава защитата си на базата на предоставените му правомощия от законодателната наредба. Конституцията на съответната държава е органът, който регламентира всички права, задължения и последвалите отговорности на прокурорите.


    Специално в съвременната конституция на страната, прокуратурата изпълнява ролята на централен и независим орган. Висшият съдебен съвет пък е инстанцията, която има за задача да избере прокурор за период от седем години. Тя е по-добре позната като ВСС и е един от органите с огромно значение за правото. Ролята на всички главни прокурори е много значима, независимо за коя държава се отнася. Това се дължи преди всичко на осъществения от него надзор и ръководство над всички прокурори в страната. Не на последно място заемащият този пост е и член на споменатия вече Висш съдебен съвет. Главната прокуратура подпомага неговата дейност, като едновременно с това е начело на държавата, която го е избрала да заеме този пост. Институцията на прокурора от типа главен е създадена за пръв път още от 1947-ма година, когато страната ни приема прочутата Димитровска конституция. До тогава всички прокурори са служили единствено на съдилищата. Нова конституция, приета през 1991-ва година, донякъде изменя и отнема част от правомощията на прокурора. За сметка на това обаче значително се увеличава неговата независимост. Докато Димитровската конституция му отпуска петгодишен мандат, с тази от 1991-ва годините нарастват до седем.


    Основно задължение на всеки прокурор е да следи и разпределя работата на своите заместници,  а на главния да осъществява пряк надзор над прокуратурата включително. Що се отнася до служителите на Върховната касационна прокуратура, те също до голяма степен зависят от главния прокурор. Именно той е човекът, който решава кои от тях да назначи и на колко да прекъсне поетите към момента задължения. По предложение на Висшия съдебен съвет от 1991-ва година Президента, държавният ни глава, е този, който назначава прокурора на страната. Освен в подпомагането на Върховната касационна прокуратура и по-точно на работещите в нея кадри, по свое усмотрение прокурорът може да им възлага и свои правомощия. Изключение в този случай може да има единствено при положение, че със закон не е предвидено нещо друго. Главният прокурор има правото да извършва ревизии на останалите прокурори, като това той прави лично или чрез свои доверени хора.